Айфеловата кула в Париж, Франция

Айфеловата кула (на френски: Tour Eiffel, [tuʀ efɛl]) е метална решетъчна кула с височина 324 m (заедно с антените, приблизително колкото 81-етажна сграда), издигната в северозападния край на парка „Марсово поле“ в Париж, край река Сена, в 7-ми арондисман.

Превърнала се е в един от най-популярните символи на френската столица и Франция, и една от най-известните конструкции и атракции в цял свят.[1]

Построена е от Густав Айфел и неговия екип като входна арка на Световното изложение в Париж от 1889 г. Първоначално е наречена просто „300-метровата кула“, но по-късно приема името на Айфел. Кулата е най-високото съоръжение в Париж[2] и най-посещаваният срещу заплащане архитектурен паметник в света[3][4], изкачвана ежегодно от милиони посетители. В 2006 г. на нея са се изкачили 6 719 200 души, а до 31 декември 2007 г. общо 236 445 812. Посреща своя 250-милионен посетител през 2010 г. През 2011 г. е посетена от над 7,1 милиона туристи, 75% от които чужденци[5].

Айфеловата кула, с първоначална височина от 312 m, остава най-високата конструкция в света от своето построяване до 1930 г., когато е построен Крайслер Билдинг в Ню Йорк, който я измества от тази позиция. Ако не се отчитат поставените върху конструкциите антени, Айфеловата кула и днес е втора по височина във Франция след завършения през 2004 г. Виадукт Мийо. Височината ѝ става 327 m на 8 март 2011 г. с поставянето на предавател за цифрова ефирна телевизия.

Кулата има три нива, достъпни за посетители. Изкачването до първите две нива става по стълбище или с асансьор. Стълбището до първото ниво, както и това от първото до второто ниво, има над 300 стъпала. До най-високото ниво може да се стигне само с асансьор. На долните две нива са разположени и ресторанти. В миналото е използвана за много научни експерименти, днес служи като предавател на радио и телевизионни програми.

Айфеловата кула в изкуството

Айфеловата кула присъства в произведенията на много артисти. Жорж Сьора я рисува през 1888 г. (преди завършването ѝ), а по-късно и Раул Дюфи, и Марк Шагал. Отношението на писателите е различно. Докато Леон Блуа критикува „жалкия електрически стълб“, Гийом Аполинер сравнява кулата с египетските обелиски и я призовава в Алкохоли : „ Овчарко, кула на Айфел, стадо мостове блее в сутринта “.

Понастоящем Айфеловата кула е собственост на кметството в Париж, което е поверило експлоатацията ѝ на Ново дружество за експлоатация на Айфеловата кула, дружество със смесено участие. Кулата е подсилвана на най-наложителните места, олекотена е с 1340 тона, натрупани през годините, а витото стълбище на третия етаж е заменено с такова на прави отсечки. Изискванията за сигурност са доуточнени и осъвременени.

По света има много нейни копия и имитации. Най-висока е Токийската кула (Tōkyō tawā на японски) в Токио (333 m). В Лас Вегас се намира копие на Айфеловата кула, намалено наполовина. Други имитации могат да се видят в Прага, в Блакпул (Blackpool Tower) (Великобритания), в Лион на хълма Фурвиер, също и в Париж, Тексас.

Източник: Уикипедия